говори по-високо

1. speak, talk (за about, of с to, with)

говоря пред (публика, събрание) address

говоря с някого за нещо speak/talk to s.o. about s.th.; speak/talk about s.th. to s.o.

за кого говорите? who are you talking about?

за какво ти говореше той? what was he speaking to you about?

какво говориш! what are you talking about! говоря бързо/бавно/на висок глас/ясно/надълго и нашироко speak fast/slowly/loudly/clearly/at length

говоря ясно speak out/up

говори по-ясно speak out! говори по-високо speak up! говоря несвързано ramble, meander

говоря превзето mince o.'s words

говоря английски speak English

говоря английски добре speak good English, speak English well

говоря много talk too much, be a great talker

не говоря много speak little, be a man of few words; keep o.'s mouth shut, keep things to o.s.

не си говорим we are not on speaking terms

говоря на себе си talk to o.s., soliloquize

говоря от себе си (от свое име) speak in o.'s own person, speak for o.s.

говоря без заобикалки speak plainly

говоря направо not mince matters

говоря направо на някого be plain with s.o.

говоря със заобикалки beat about the bush

говоря, за да печеля време talk against time

говоря едно, a върша друго play fast and loose; not practice what one preaches

говоря откровено speak o.'s mind

говоря свободно (каквото мисля) speak out/up

говоря против някого зад гърба му backbite

говоря свободно езика be fluent in a language

говоря глупости talk nonsense

говоря добре/лошо за speak well/ill of

говоря за политика talk politics

говоря по работите си talk/discuss business

говоря за служебни/професионални работи talk shop

говоря пред аудитория address an audience, speak to an audience

говоря от името на speak for

говоря по телефона speak on the telephone, ( в даден момент) be on the telephone/line

говоря по радиото give a talk on the radio

говори се there is (some) talk (за about, of)

говори се, че скоро щял да се върне there is some talk of his returning soon

за това се говори много this is widely discussed/much talked about

целият град говори/всички говорят за това it is the talk of the town

както се говори as report has it/goes

много се говори и малко се работи there's too much talk and not enough work

детето не говори още the child hasn't learnt to speak yet, the child does not talk yet

детето почва вече да говори the child is learning to talk

говоря и за трима sl. talk the hind leg off a donkey

разг. talk nineteen to the dozen

не бива/смея да говоря my mouth is closed

внимавам какво говоря keep a watch on o.'s tongue

връща ми се способността да говоря find o.'s tongue

да не говорим за to say nothing of, let alone

пък да не говорим за not to mention; not to say anything about

да не говорим за това let that pass

да не говорим повече за това let's drop the subject

да не говорим повече по тоя въпрос let us dismiss the subject

говори София this is Sofia calling

2. (свидетелствувам) speak, argue (за for), be evidence (of)

говоря добре за speak/argue well for

говоря зле за speak ill/badly for

не говоря добре за not speak well for

говоря в полза на/против tell/argue for/against

говоря против (за факти, показания) tell/militate against

фактите не говорят в твоя полза the facts are not in your favour, the facts are against you

всичко говори за това, че everything points to the fact that

това ясно говори, че this shows clearly that, this clearly evinces that

това говори само за себе си this speaks for itself

тоя факт говори сам за себе си this fact tells its own story

това не ми говори нищо it conveys nothing to me

* * *

гово̀ря,

гл., мин. св. деят. прич. гово̀рил 1. speak, talk (за about, of; с to, with); ( коментирам) descant (on, upon); а да не говорим за not to mention; not to say anything about; внимавам какво \говоря keep a watch on o.’s tongue; връща се способността ми да \говоря find o.’s tongue; говори по-високо speak up! говори по-ясно speak out! говори се there is (some) talk (за about, of); говори се, че скоро щял да се върне there is some talk of his returning soon; говори София this is Sofia calling; \говоря английски speak English; \говоря английски добре speak good English, speak English well; \говоря без заобикалки speak plainly; разг. pull no punches; shoot straight; not mince o.’s words; \говоря бързо/бавно/на висок глас/ясно/надълго и нашироко speak fast/slowly/loudly/clearly/at length; \говоря глупости talk nonsense; \говоря добре/лошо за speak well/ill of; \говоря едно, а върша друго play fast and loose; not practise what one preaches; \говоря, за да печеля време talk against time; stall; \говоря за политика talk politics; \говоря за служебни/професионални работи talk shop; \говоря за трима sl. talk the dozen; \говоря много talk too much, be a great talker; \говоря направо not mince matters; be outspoken; \говоря направо на някого be plain with s.o.; \говоря насаме have a quiet word; \говоря на себе си talk to o.s., soliloquize; \говоря несвързано ramble, meander; \говоря от името на speak for; \говоря откровено speak o.’s mind; \говоря от себе си (от свое име) speak in o.’s own person, speak for o.s.; \говоря по радиото give a talk on the radio; \говоря по работите си talk/discuss business; \говоря по телефона speak on the telephone, (в даден момент) be on the telephone/line; \говоря превзето mince o.’s words; \говоря пред ( публика, събрание) address; \говоря пред аудитория address an audience, speak to an audience; \говоря против някого зад гърба му backbite; \говоря свободно ( какво мисля) speak out/up; \говоря свободно езика be fluent in a language; \говоря с някого за нещо speak/talk to s.o. about s.th.; speak/talk about s.th. to s.o.; \говоря със заобикалки beat about the bush; \говоря ясно speak out/up; да не говорим за to say nothing of, let alone; да не говорим за това let that pass; да не говорим повече за това let’s drop the subject; да не говорим повече по този въпрос let us dismiss the subject; детето вече започва да говори the child is learning to talk; детето не говори още the child hasn’t learnt to speak yet, the child does not talk yet; за какво ти говореше той? what was he speaking to you about? за кого говорите? who are you talking about? за това се говори много this is widely discussed/much talked about; какво говориш! what are you talking about! както се говори as report has it/goes; много се говори и малко се работи there’s too much talk and not enough work; не бива/смея да \говоря my mouth is closed; не \говоря много speak little, be a man of few words; keep o.’s mouth shut, keep things to o.s.; не си говорим we are not on speaking terms; страните/народите, които говорят английски/испански език the English-/Spanish-speaking nations/countries; целият град говори/всички говорят за това it is the talk of the town;

2. ( свидетелствам) speak, argue (за for), be evidence (of); всичко говори за това, че everything points to the fact that; \говоря в полза на/против tell/argue for/against; \говоря добре за speak/argue well for; \говоря зле за speak ill/badly for; не \говоря добре за not speak well for; \говоря против (за факти, показания) tell/militate against; това не ми говори нищо it conveys nothing to me; it doesn’t ring a bell; това говори само за себе си this speaks for itself; това ясно говори, че this shows clearly that, this clearly evinces that; този факт говори сам за себе си this fact tells its own story; фактите не говорят в твоя полза the facts are not in your favour, the facts are against you.

* * *

converse; mutter (неясно); refer; speak: Who are you говоряing about? - За кого говорите?; ventriloquise (с корема си)

* * *

1) ніс (р. носа). [У його ніс, зуби і борода, як у инших людей (М. Вовч.)]. Нос баклушей - товстий ніс, (насм.) кушка, курдюк (-ка). Вздёрнутый нос - кирпатий (слегка: кирпатенький) ніс, (насм.) кирпа. [Очками кирпу осідлав (Котл.)]. Горбатый нос, нос с горбинкой - горбуватий (горбоватий) ніс, ніс з горбочком. Нос картошкой (луковкою, пяткою) - ніс картопелькою, ніс-бурульбашка, бульба. Крючковатый нос, нос крючком - карлючкуватий (закарлючений, закандзюблений, заключений, реже крюкастий) ніс. С крючковатым -сом - см. Крючковатый 1. Мясистый нос - м'ясистий (м'яснистий, товстий) ніс, (насм.) курдюк (-ка). Орлиный нос - орлиний (орлячий) ніс. Острый нос - гострий ніс. Нос пуговкой - пли[е]скатий ніс, (насм.) пипка. Сизый нос (у пьяницы) - синій ніс. Тупой нос - тупий ніс. Человек с длинным, кривым, острым, толстым -сом - довгоніс, кривоніс, гостроніс, товстоніс (-носа), довгоносий и т. п., людина з довгим и т. п. носом. Болезни -са - носові хвороби, хвороби носа. Бить, ударить в нос (о сильном запахе) - бити, вдарити в ніс (реже до носа). Бормотать (говорить), пробормотать (проговорить, произнести) под нос - мурмотіти (бурмотіти, мимрити, бубоніти), промурмотіти (пробурмотіти, промимрити, пробубоніти) собі під ніс; срв. ниже Говорить в нос. Водить за нос кого - водити за носа, дурити кого, (диал.) мотузити кого, (фам.) плести сухого дуба кому. [Вона вірить сьому шарлатанові а він їй плете сухого дуба (Франко)]. Воротить нос от чего - вернути носа (ніс), від чого, (отворачиваться) відвертати носа (ніс) від чого. Встретиться, сойтись -сом к -су - зустрітися, зійтися носом до носа. Говорить, проговорить (произнести) в нос - говорити гугняво, гугнявити, прогугнявити, гугнити, прогугнити. [«Спасибі» - прогугнив Кривоніс, глянувши з-під лоба (Стор.)]. Дать по -су, щелчка в нос кому - дати по носі, дати носака (щигля), дати пинхви (цибульки) кому, вдарити по носі кого, (осадить) утерти носа, пихи збити кому; (отказать) дати відкоша кому, (при сватанье) дати гарбуза кому. Держать нос по ветру - тримати носа за вітром; ловити носом, куди (кудою) вітер віє (дме), (шутл.) належати до партії к. в. д. (куди вітер дме). Заложило нос кому - заклало в носі кому, (диал.) ніс заліг у кого. [Уже три дні, як у мене ніс заліг (Харківщ.)]. Запороть -сом - заорати (запороти) носом. [Пхнув його, а він так носом і заорав (Сл. Ум.)]. Зарубить себе (у себя) на -су, себе на нос (что) - закарбувати собі на носі (що), затямити (собі) (що). [Ти розмовлятимеш ввічливо і не напиватимешся, аж поки я не скажу свого слова, - закарбуй це собі на носі (Остр. Скарбів)]. Из-под -са у кого - з-під (з-перед) носа в кого и кому; см. Из-под (под Из). Клевать -сом, -сом окуней ловить - см. Клевать. На -су - (совсем близко) близенько, коло носа, під носом, над носом, (за плечами) за плечима; (скоро) скоро, незабаром, (не за горами) не за горою, (вот-вот) от- от, далі, далі-далі, тут-тут, тільки не видно. Беда на -су - біда (лихо) вже коло носа (над головою, коло дверей). Конец месяца на -су - скоро (незабаром, от-от, далі, далі-далі, над носом) кінець місяця. Неприятель у него на -су - ворог коло його носа, ворог дивиться в вічі. Смерть на -су - смерть за плечима (грубее: коло носа). Наклеить нос кому - см. Наклеивать. Не видеть дальше своего -са - не бачити поза своїм носом (дальше від свого носа). Не по -су нам это - це не для нашого носа, ще не вмилися ми до цього, (вульг.) це не для рила нашого Гаврила, (не по карману) не по наших грошах (достатках) це, не з нашими грошиками (на це или це). Не тычь -са в чужое просо - не сунь носа до чужого проса (Приказка). Опустить нос - спустити (похнюпити) носа. Остаться с -сом, получить нос - облизня піймати (спіймати, з'їсти, вхопити), (при сватанье) гарбуза з'їсти (вхопити). Оставить кого с -сом, приставить кому нос - наставити (приправити, натягти) кому носа, (оставить в дураках) пошити кого в дурні. Отойти с -сом - піти з носом (з облизнем). [Почухається (що батько не хоче його женити), та з тим носом і піде (Квітка)]. Перед самым -сом - перед самим носом, коло самого носа. Повесить нос - похнюпити (посупити) носа (ніс), похнюпитися, посупитися, (пров.) потютюритися. Повесить нос на квинту - похнюпити (посупити) носа, повісити носа на квінту. Под (самым) -сом - під (самим) носом. [Чуже бачить під лісом, а свого не бачить під носом (Приказка)]. Под -сом взошло, а в голове и не посеяно - під носом насіялося, в голову й не завіялося; під носом косить пора, а в голові й не сіяно; вже й борідка виросла, а глузду не винесла (Приказки). Поднимать (задирать, драть), поднять (задрать) нос (перед кем) - підводити (задирати), підвести (задерти, задрати) носа, високо тримати ніс (носа), (о мног.) попідводити (позадирати) носи, (голову) підводити, підвести голову (о мног. попідводити голови), починати, почати високо нестися, (грубо) кирпу гнути (дерти, драти, задирати), задерти (задрати), губу копилити, закопилити (проти кого). [Починав ходити туди й сюди по палубі, підвівши згорда голову (Остр. Скарбів). Він так високо тримав ніс, що… (Кандід). Ти, дочко, не дуже кирпу гни та мерщій виходь до гостя (Н.-Лев.). Ти не смієш проти матери кирпу гнути! (Крим.). Кирпу проти людей так драв, що й кочергою не достанеш (Кониськ.). Є в них щось таке, що дає їм право задирати кирпу (Микит.). Проти всіх губу копилить (Мова)]. Показывать, показать длинный нос кому - показувати, показати довгого носа кому; см. ещё выше Оставить кого с -сом. И -са не показывать, не показать кому - і носа не потикати (не появляти, не являти), не поткнути (не появити) до кого. [Не зваживсь-би й носа поткнути до мене (Мова)]. И -са к ним показать нельзя - і носа до їх поткнути не можна, і поткнутися до їх не можна. И -са не показывать, не показать откуда, из чего - і носа не витикати (не виткнути) звідки, з чого. Потягивать, потянуть -сом - шморгати, шморгнути носом, (пыхтеть) чмихати, чмихнути (носом). [Не шморгай носом! (Брацл.). Покинь чмихати! візьми хустку та висякайсь (Звин.)]. Совать (свой) нос во что, всюду, лезть -сом куда - стромляти (или встромляти, пхати, тикати) (свого) носа до чого, всюди (скрізь, до всього), куди. [Куди тільки він не стромляє свого носа! (Брацл.). На що було пхати носа до чужого тіста? (Пісня). Не пхай свого носа туди, де не твоє діло! (Звин.)]. Утереть нос кому (в прямом и перен. знач.) - утерти носа кому. Нос не по чину у кого - ніс не доріс у кого или кому, високо несеться хто, заноситься хто. Чуять, почуять -сом что - чути носом, занюхати що. [Носом чує, де що лежить (Приказка). Занюхає ковбасу в борщі (Номис)]. У него идёт кровь из -су (или -сом) - у його (и йому) кров іде (сильнее: юшить) з носа. Кровотечение из -су - кровотеча з носа, з носа кров іде. У него течёт из -су - у його капає з носа; (сопли из -са) йому ніс віскриться, (шутл.) йому кози з носа дивляться, (насм.) дядьки з носа аж пищать (Рудан.);

2) (у птиц: клюв) дзюб, дзьоб (-ба), (редко) ніс (р. носа);

3) (у судна) ніс (р. носа) (у лодки ещё: носок (р. носка)), перед (-да) (у судна), прова (англ. prow); (специальнее: у дубаса, диал.) чердак (-ка). [Горить світло коло носа (на кораблі) (Рудан.). Дивилась на хвилю, що гнав своїм носом пароплав (В. Підмог.). Вітрила на фордевінд! носа на хвилю! (Влизько). Помічник капітана забарився на носі (Кінець Неволі). Носок човна виткнувся біля колоди (Олм. Примха). Пересядьте з корми на перед (Київ). Прова, як меч, розсікає зеленую хвилю (Дніпр. Ч.)];

4) (выдающаяся часть предмета) ніс (р. носа), ріг (р. рога). Нос машины - ніс машини. Нос наковальни - ріг ковадла;

5) геогр. - (мыс) ріг (р. рога), виступ (-па), (коса) коса, (стрелка) стрілка.

* * *

{tɔ:k}
I. 1. говоря, приказвам
разговарям (се) (about, of за)
to TALK big/tall хваля се, говоря на едро
to TALK through one's hat/through (the, back of) one's neck дрънкам глупости/непроверени неща
to TALK (common) sense говоря разумно/смислено
that's no way to TALK така не се говори/приказва, що за език
now you are TALKing sl. виж така може, така приемам
to TALK business говоря делово
to TALK politics говоря за/бистря политика
to TALK war говоря войнствено/враждебно/предизвикателно
to do the TALKing говоря от името на/като представител на други
to TALK oneself hoarse преграквам от говорене
to TALK oneself into prison отивам в/стигам до затвора с непредпазливите си приказки
to TALK someone into/out of doing something убеждавам/разубеждавам някого да направи нещо
I know what I'm TALKing about зная добре какво говоря, разбирам си от работата
2. говоря, изнасям лекция/беседа
3. говоря, одумвам, клюкарствувам
4. приказвам си с, бъбря
talk about говоря/разговарям за, разисквам, обсъждам, одумвам, клюкарствувам за
to be/to get oneself TALKed about ставам обект/прицел на клюки/одумване
при възклицание, изразяващо изненада, възхищение, отвращение. TALK about luck! късмет ли! и ти говориш за късмет! TALK about noise! шум, и то какъв! talk at говоря (нещо с някого), така че да чуе трето лице
talk away започвам да говоря, продължавам да говоря, говоря, без да спра
to TALK someone's fears/trouble, etc. away убеждавам някого, че няма за какво да се бои/тревожи и пр.
talk back възразявам, отвръщам дръзко
talk down надприказвам, наддумвам (някого), запушвам устата на (някого), говоря снизходително/отвисоко, подценявам възможностите на слушателите си, ав. инструктирам чрез радиовръзка (пилот) при кацане, омаловажавам
talk of говоря/приказвам/споменавам за
TALKing of this тъкмо/разгеле говорим за/сме на тази тема
говоря за (възможност, намерение да направя нещо) (с ger)
talk out разисквам подробно, изяснявам, уреждам, постигам споразумение, разг. говоря високо и ясно, парл. провалям гласуването на законопроект чрез проточване на разискванията по него
talk over обсъждам, разисквам подробно, убеждавам, придумвам, спечелвам
talk round обсъждам надълго и широко, без да стигна до решение, избягвам да говоря по същината на въпроса
talk over
talk to говоря с/на, разговарям с, скарвам се на, наругавам
to TALK to oneself говоря си сам
talk up хваля, препоръчвам (книга и пр.), говоря силно и ясно
II. 1. разговор, беседа
to have a TALK with someone разговарям/поговорвам с някого
2. кратко слово/беседа (особ. по радио, телевизия)
3. (празни) думи, приказки
it will all end in TALK нищо няма да излезе, ще си остане само с приказките
idle TALK празни приказки, клюки
to have plenty of small TALK умея да разговарям любезно с хората/да водя празни/леки салонни разговори
4. приказки, слухове, клюки
there is some TALK of his coming back говори се, че щял да се върне
it is the TALK of the town целият град говори за това
5. начин на говорене, говор, език (бебешки и пр.)

* * *

{tъ:k} v 1. говоря, приказвам; разговарям (се) (about, of за); t(2) {tъ:k} n 1. разговор, беседа; to have a talk with s.o. разговар

* * *

хортувам; събеседване; сказка; приказка; приказвам; беседа; разговор; разговарям; говоря;

* * *

* * *

talk[tɔ:k] I. v 1. говоря; разговарям (се); приказвам ( about, of за; with с); to \talk big ( tall) хваля се, препоръчвам се, разг. бия се в гърдите; to \talk through o.'s hat (и to \talk the hind leg off a donkey) говоря празни приказки, лъжа, преувеличавам; to \talk turkey разг. говоря сериозно, казвам истината; to \talk ( common) sense говоря смислено (разумно); that's no way to \talk що за език! така не се приказва! now you are \talking sl така може, това мога да приема; тъй кажи де! 2. говоря, сплетнича, клюкарствам; people will ( begin to) \talk ще започнат да клюкарстват; 3. говоря (разказвам, приказвам) за; to \talk politics бистря политика; to \talk business говоря делово; 4. говоря, докато докарам някого до някакво състояние; to \talk o.s. hoarse преграквам от говорене; to \talk o.s. black ( blue) in the face говоря до пръсване, до премала; to \talk o.s. into prison отивам в затвора с глупавите (непредпазливите) си приказки; to \talk s.o. into doing s.th. придумвам някого да направи нещо; • money \talks парите могат да накарат всеки да издаде някаква тайна; II. n 1. разговор, беседа, диалог; a heart-to-heart \talk откровен (задушевен) разговор; to have a \talk with s.o. разговарям с някого, поприказвам с някого; 2. (празни) думи; приказки; actions not \talk не думи, а дела; it will all end in \talk нищо няма да излезе; big \talk самохвалство, големи приказки; idle \talk празни приказки, безсмислици, разг. глупости; small \talk банален разговор; to have plenty of small \talk умея да разговарям; 3. слухове, клюки; тема за разговор (за клюки); there is some \talk of his returning soon говори се, че скоро щял да се върне; it is the \talk of the town целият град говори за това; 4. pl преговори; 5. лекция, беседа.

{hai}
I. 1. висок, издигнат, възвишен
2. висш, главен, върховен
the Most HIGH библ. бог
HIGH court върховен съд
HIGHer court по-горна съдебна инстанция
HIGHer animals висши животни
HIGHer institute of... висш институт по
3. голям, главен, важен
HIGH Festival голям (църковен) празник
HIGH altar главен олтар
HIGH street главна улица
HIGH spot sl. най-забележително място, най-важна черта
HIGH light/spot връхна точка, силен момент (на пиеса и пр.)
to hit the HIGH spots/lights отличавам се, блесвам (за артист), достигам силни моменти, грабвам публиката (за пиеса), прекалявам
4. голям, силен, висок (за цени, залагане, напрежение, температура и пр.), близо до полюсите (за геогр. ширина)
HIGH in iron с високо съдържание на желязо
HIGH velocity/speed голяма скорост
HIGH wind силен вятър
HIGH sea бурно море
HIGH polish силна лъскавина, лустро
HIGH area метеор. област с високо барометрично налягане
5. Който е в най-високата си точка/в разгара си
the HIGH point of the novel кулминационната точка на романа
HIGH Renaissance разцвет на Ренесанса
6. остър, писклив, тънък (за глас и пр.), висок (за тон)
7. фон. затворен. (за гласна)
8. висок, превъзходен, отличен
HIGH art голямо изкуство
to speak of someone in HIGH terms изказвам се отлично за някого
9. възвишен, благороден, героичен (за приключение и пр.)
HIGH thinking нравствена издигнатост
HIGH calling високо призвание
10. богат, разкошен
HIGH living охолен живот
11. весел, развеселен, разг. пийнал
to have a HIGH (old) time прекарвам чудесно/много весело
12. надменен, арогантен
with a HIGH hand надменно, арогантно, произволно, своеволно
HIGH and mighty високомерен, надменен, ост. С висок чин
13. сърдит
HIGH words/language ядни думи
14. пол. краен
15. sl. леко вмирисан (за месо, дивеч)
to get HIGH вмирисвам се
16. sl. под влияние на наркотик
17. сериозен, тежък (за престъпление)
HIGH treason държавна измяна
HIGH and dry (заседнал) на сухо (за кораб и пр.), изолиран, изоставен (за човек)
HIGH colour/complexion изчервяване, руменина
HIGH farming интензивно земеделие
HIGH table маса на подиум в университетска столова (за преподаватели и почетни гости)
II. 1. (на) високо
to aim/fly HIGH прен. хвърча нависоко
2. силно
to blow HIGH духам силно (за вятър)
3. високо, пискливо, тънко
4. високо, много
to stand HIGH високо съм ценен
на почит съм (with)
to play/stake HIGH карти залагам много
HIGH and low навсякъде
to search/hunt HIGH and low търся навсякъде/под дърво и камък
to live HIGH живея в разкош/нашироко
III. 1. (най-) високо ниво/число
2. метеор. антициклон
3. карти най-голяма карта
4. най-висока точка, рекорд, максимум
all-time HIGH рекорд
5. ам. разг. high school
6. ам. разг. авт. трета скорост
7. еуфория под влияние на наркотик
from (on) HIGH от небето
on HIGH горе в Небесата
HIGH and low всички (обществени класи), бедни и богати
HIGH and mighties големци
how's that for HIGH? ам. как та се вижда, а? бива си го, нали? the HIGH разг. главната улица (особ. в Оксфорд)

* * *

{hai} а 1. висок; издигнат; възвишен; 2. висш, главен, върховен;(2) {hai} adv 1. (на)високо; to aim/fly high прен. хвърча нависоко;{3} {hai} n 1. (най-)високо ниво/число; 2. метеор. антициклон; 3

* * *

тънък; писклив; пискливо; приповдигнат; aнтициклон; главен; висш; високо; възвишен; висок; върховен;

* * *

* * *

high [hai] I. adj 1. висок, издигнат, възвисе́н; the river is \high реката е придошла; 2. голям; силен; висок; \high velocity ( speed) голяма скорост; \high price ( cost) висока цена; \high tension ( temperature) високо напрежение (температура); \high wind силен вятър; \high polish силна лъскавина, лустро; \high fever силна треска, висока температура; a \high area метеор. област с високо атмосферно налягане; 3. висш, главен, върховен; H. Command върховно командване; \high official висш служител; H. Commissioner върховен комисар; the Most H. ( highest) библ. Бог; 4. в най-високата си точка, в разгара (за време, сезон и пр.); \high noon точно по пладне; it is \high time you were gone крайно време е да си отидеш; 5. главен, важен (и за последица и пр.); \high treason държавна измяна; a \high priority основен приоритет; 6. остър, писклив, тънък (за глас, тон); 7. превъзходен, отличен; \high art голямо изкуство; to have a \high opinion of s.o. (to speak of s.o. in \high terms) имам отлично мнение за някого; 8. възвѝшен, благороден; \high thinking нравствена извисеност; \high calling високо призвание; \high mind великодушие, благородство; 9. богат, разкошен; 10. весел, развеселен; разг. развеселен (и от пиене); in \high feather ( spirits) в добро (отлично) настроение; весел, радостен; \high kicker лекомислено момиче, което обича развлечения; 11. надменен, горд; \high stomach високомерие; \high looks важен вид; with a \high hand надменно, арогантно; \high and mighty високомерен, надменен; \high as a kite превъзбуден; to be on o.'s \high horse възгордявам се, правя се на много важен, с мен не може да се говори; 12. леко вмирисан (за месо от дивеч); • \high and dry на сухо, изхвърлен на сухо (за кораб, лодка); прен. изолиран, изоставен (за човек); \high antiquity дълбока древност; \high colour ( complexion) изчервяване, руменина; \high latitudes географски ширини при полюсите; \high spot sl най-важен момент, център на внимание; примамка; to hit the \high spots ( lights) отличавам се, блесвам (за артист, изпълнение); to have a \high old time веселя се, прекарвам чудесно; to be for the \high jump sl сгазил съм лука, сгафил съм и трябва да бъда наказан; II. adv 1. високо; to aim ( fly) \high меря, целя се (летя, хвърча) високо; 2. силно; to run \high вълнувам се силно (за море); разгарям се, разгорещявам се, разпалвам се, раста (за чувство, страсти, думи); увеличавам се, повишавам се (за цена); passions run \high страстите се разгорещяват; 3. високо; пискливо, тънко; •\high and low навсякъде; to search ( hunt) \high and low търся навсякъде, под дърво и камък; to live \high живея в разкош, нашироко; to play ( stake) \high залагам много пари на карти; III. n 1. високо ниво; мет. антициклон; 2. карти най-силната карта; 3. висша точка, максимум; an all-time \high рекорд; the \highs and lows ( of o.' s career, life) превратностите, възхода и падението; 4. разг. възбуда, голямо вълнение; • \high and low всички, бедни и богати; from \high (from on \high) от горе, от небето; on \high горе; на небето, в небесата, в отвъдното; \high and mighties знаменитости.

{aut}
I. 1. вън, навън, на открито
OUT there ей там
to go OUT излизам
OUT you go! махай се оттук! to stay OUT не се прибирам вкъщи
to be OUT излязъл съм, не съм вкъщи
to dine OUT вечерям навън
they are OUT a great deal много ходят/излизат
my daughter is not OUT yet дъщеря ми още не излиза в обществото (малка e)
day OUT ден за излизане, свободен ден (за прислуга)
2. отдалеченост
OUT at sea в/на открито море
to live OUT in the country/in Australia живея в провинцията/в Австралия
3. излизане, появяване
the roses are OUT розите ca цъфнали
the chicken is OUT пилето се e излюпило
the sun is OUT слънцето e изгряло/се e показало
the rash is OUT обривът e избил
the book is OUT книгата e излязла от печат, книгата е дадена (на абонат-от библиотеката)
4. разкриване, обявяване, издаване (на нареждане и пр.)
to be OUT разчувам се, бивам разкрит
5. изчерпване, изгасване, завършване, свършване
the year is not. OUT yet годината още не е изтекла
before the day/week is OUT до края на деня/седмицата
the fire/candle/light is OUT огънят/свещта/светлината e загаснала
the lease is OUT наемният срок e изтекъл
short skirts are OUT късите поли не ca вече на мода
the conservatives are OUT консерваторите вече не ca на власт
6. пропуск, грешка
to be OUT in one's calculations сметките ми не излизат
you are not far OUT почти си прав, почти позна/отгатна
your guess is a long way OUT съвсем не позна/не отгатна
my watch is five minutes OUT часовникът ми избързва/изостава с пет минути
ту elbow is OUT лакътят ми е изкълчен
7. в безсъзнание
8. бокс аут
9. футб. аут
10. на глас, високо
to speak OUT изказвам се гласно
11. скарване (with)
to be OUT with someone скаран съм с някого
12. превежда се с глагол
OUT with him! изпъдете/изхвърлете го навън! OUT with it! казвай де! хайде, говори
13. OUT of вън от, извън
I was never OUT of England никога не съм бил извън Англия
fish cannot live OUT of water рибите не могат да живеят вън от водата
to look/jump OUT of the window поглеждам/скачам от прозореца
to be OUT of it извън компанията/изолиран съм, не съм замесен, не участвувам, на (известно разстояние) от
ten miles OUT of London (на) десет мили от Лондон, от (за материя, източник)
hut made OUT of old planks колиба, направена от стари дъски
to drink OUT of a cup пия от чаша
OUT of the housekeeping money от парите за домакински разходи
can good come OUT of evil? от злото може ли да излезе добро? без
we're OUT of sugar/petrol нямаме захар/бензин, свърши ни се захарта/бензинът, от, по, поради, вследствие на
OUT of envy от завист
OUT pf necessity по необходимост, от, измежду
this is one instance OUT of several това e един пример от няколко
choose one OUT of these ten избери си един от/измежду тези десет, резултат
to cheat someone OUT of his money измъквам парите на някого (с измама)
to talk someone OUT of doing something убеждавам някого да не прави нещо
to frighten someone OUT of his wits изкарвам акъла на някого (от страх), състояние извън нормалното
to be OUT of one's mind/senses не съм на себе си, луд съм
OUT of control вж. control 1, от (дадена майка, за животно)
the journey OUT пътуването дотам, отиването
to be (all) OUT for/to с всички сили се стремя към/да
I am not OUT to reform the world не съм се заел/тръгнал да оправям света
all OUT с пълна скорост, с всички сили
OUT and about на крака, оздравял
OUT and away несравнено, далеч, къде-къде
OUT and OUT съвършен, истински
to be OUT разг. забранен съм, излязъл съм от затвора, изхвърлен/изключен съм, изчистен/излязъл съм (за петно и пр.)
that plan is OUT този план е неприложим/не струва
bridge is the best game OUT бриджът e най-хубавата игра (на света)
OUT from under облекчен от грижа/бреме
II. 1. през, от
to look OUT the window гледам през прозореца
2. по
to go OUT the old road излизам/тръгвам по стария път
III. 1. сn. на чужд терен (за мач)
2. потеглящ, тръгващ
3. изходящ (за поща)
4. отдалечен
5. необикновен, необичаен
6. тех. изключен
IV. n 1. начин за измъкване, вратичка
2. печ. пропуск, изпуснат материал
3. pl парл. опозиция
4. pl обтегнати/лоши отношения
at OUTs, on the OUTs в лоши отношения
from OUT to OUT ам. от единия край до другая
the ins and OUTs правителството и опозицията, подробностите (на процедура и пр.), прен. механизъм
V. 1. изхвърлям, изпъждам
2. сп. нокаутирам
3. излизам наяве
the truth will OUT истината не може да се скрие
VI. 1. из-, извън-, далечен
2. над-, пре-
3. краен

* * *

{aut} adv 1. вън; навън; на открито: out there ей там; to go out изли(2) {aut} prep ам. 1. през, от; to look out the window гледам през {3} {aut} I. а 1. сn. на чужд терен (за мач); 2. потеглящ, тръгва{4} {aut} v 1. 1. изхвърлям, изпъждам; 2. сп. нокаутирам; 3. изли{5} {aut} pref. 1. из-; извън-; далечен; 2. над-, пре-; 3. краен.

* * *

външен; вън; загасвам; изгасвам; излязъл; изключен; краен; невключен; навън;

* * *

* * *

out [aut] I. adv 1. вън; навън; \out there ей там (навън); right ( straight) \out право навън; направо, без заобикалки; the journey \out пътуването дотам; отиването; \out and home дотам и обратно, натам и насам; from this \out ам. разг. оттук (сега) нататък; day \out ден за излизане, свободен ден (за прислуга); 2. означава нещо завършено, изчерпано, крайно; let's fight it \out then хайде да решим въпроса с бой; хайде да се преборим; the sugar has run \out захарта е свършила; 3. означава избликване, избухване: to break \out into sobs избухвам в плач; 4. несвяст, извън съзнание: to pass \out припадам; 5. изтриване, заличаване: to cross \out зачерквам; the graffiti were painted \out графитите бяха заличени с боя; 6. нахвърляне на детайли: to sketch \out нахвърлям скица, скицирам; 7. за продан, предложен на обществото: the book is being brought \out in May книгата ще бъде представена през май; 8. с функция на глагол: \out with him! изпъдете (изхвърлете, изкарайте) го навън! \out with it казвай де! хайде, говори! and he \out with a knife разг. и той извади нож; • \out and about на крака, оздравял; \out and away несравнено, далеч, много; \out at elbows прен. западнал, беден, закъсал; down and \out съсипан; II. adj predic 1. излязъл навън, не на обичайното си място; to be \out a great deal ходи (излиза) много; my daughter is not \out yet още не съм водил дъщеря си в обществото; \out you go! махай се оттук! напусни стаята (къщата)! вън! the workers are \out ( on strike) работниците стачкуват; the troops are \out войските са на крак (в бойна готовност); the tide is \out приливът мина; the floods are \out реките излязоха извън бреговете си; 2. излязъл, появил се; the rose is \out розата е цъфнала; the chicken is \out пилето се е излюпило; the sun is \out слънцето се е показало; the book is \out 1) книгата е излязла от печат; 2) книгата е дадена (от библиотеката); 3. непозволен; неприет; smoking on duty is \out пушенето по време на дежурство не е позволено; 4. демодиран, остарял; mini skirts are \out мини полите са излезли от мода; 5. изгаснал, изгасен; изключен: the fire is \out огънят е изгаснал; 6. в безсъзнание; he was \out for two minutes беше в безсъзнание за две минути; 7. желаещ, решен, навит, амбициран; I am \out for as much money as I can get решил съм да събера колкото е възможно повече пари; 8. изчерпан, свършен; our supplies are \out запасите ни са изчерпани; 9. неточен; неправилен; крив; \out by six pence неверен с шест пенса, сгрешен с шест пенса; 10. не на власт, извън управлението; 11. приключил, свършил (за период); before the year is \out преди да е изтекла годината; 12. разг. нескриващ хомосексуалните си наклонности; 13. attr външен; краен; \out match мач на противников терен, мач с гостуване в града на противника; \out size размер, по-голям от обикновения; 14. attr тех. изключен, откачен, нескачен, невключен; III. prep: 1. вън от, извън (\out of); to be \out of it стоя извън интимния кръг, не вземам участие, не намирам компания; \out of date остарял; излязъл от употреба; \out of doors навън, на открито; \out-of-door открит; на открито; \out of doubt несъмнено, без съмнение; \out of focus не на фокус, нефокусиран; \out of print изчерпан (за книга); \out of o.'s senses не на себе си, вън от себе си; to be \out of sorts скършено ми е, кофти ми е, не се чувствам добре, не съм разположен, нямам настроение; \out of the way 1) необикновен; 2) отдалечен, забутан, затънтен, настрана; \out of touch with изолиран от; \out of tune ненастроен; не в тон; \out of time не в такт (и прен.); \out of pocket безпаричен, фалирал; \out of turn не на място, без (преди) да ми е дошъл редът; \out of hand 1) изтърван, без контрол; 2) веднага, незабавно; без труд; this article is \out of stock, I am \out of this article привършил съм тази стока (артикул); 2. от, по, вследствие на, поради (\out of); \out of necessity по необходимост; \out of jealosy от ревност; 3. без (\out of); \out of breath запъхтян, задъхан; 4.: from \out поет. от, из; IV. n 1. печ. пропуск; 2. ам. недостатък; 3. pl полит. The \outs опозиция; • at \outs, on the \outs в обтегнати (лоши) отношения; from \out to \out от игла до конец, от край до край; V. int вън! VI. v sl изгонвам, изпъждам, изкарвам навън.

{spi:k}
1. v (spoke, ост. spake, spoken) говоря, приказвам. разговарям (to, with с, about за), думам
to SPEAK the truth говоря/казвам истината
to SPEAK one's mind говоря откровено, казвам каквото мисля
strictly/properly SPEAKing по-точно казано, строго погледнато
roughly SPEAKing казано общо (без подробностите)
generally SPEAKing в общи линии казано
legally SPEAKing от правна гледна точка
English spoken тук се говори английски
2. говоря, произнасям слово/реч, изказвам се
to SPEAK to the point говоря по същество/точно по въпроса
3. мор. разменям сигнали (с друг кораб)
4. издавам звуци, звуча, зазвучавам (за музикален инструмент и пр.), гърмя, загърмявам, гръмвам (за оръдие и пр.)
5. прен. ост. говоря/свидетелствувам за, соча, показвам
it SPEAKs for itself не се нуждае от доказателства
6. лая по заповед (за куче)
to SPEAK for говоря от името на, ставам изразител на мнението/желанията/чувствата на, свидетелствувам в полза на
to SPEAK for oneself говоря само от свое име, изказвам личното си мнение
speak of споменавам, говоря за
nothing to SPEAK of нищо особено, немного, не е кой знае колко/какво
speak out говоря силно/ясно/открито/без колебание или страх
speak to говоря на, поговорвам с, обръщам се към, заговорвам някого, (за) свидетелствувам, потвърждавам
speak up говоря високо/силно, говоря ясно и открито, изказвам се, заговорвам, проговорвам
to SPEAK up for застъпвам се за

* * *

{spi:k} v (spoke {spouk}, ост. spake {speik}; spoken {spo

* * *

хортувам; редя; приказвам; произнасям; разговарям; говоря;

* * *

* * *

speak [spi:k] v ( spoke [spouk], ост. spake [speik]; spoken[´spoukən]) 1. говоря, приказвам (to, with; за нещо about, of); казвам, думам; to \speak the truth говоря истината; to \speak o.'s mind говоря откровено, каквото си мисля; to \speak by the ( like a) book говоря като по книга; strictly ( properly) \speaking точно казано; roughly \speaking общо казано (без подробностите); legally \speaking от правна гледна точка; so to \speak така да се каже; to \speak highly ( ill) of говоря хубави (лоши) неща за; 2. говоря, произнасям реч; изказвам се; 3. мор. разменям сигнали с друг кораб; 4. издавам звуци (за музикален инструмент); 5. ост. означавам, соча, показвам; that \speaks his honesty това говори за неговата честност; to \speak volumes прен. говоря красноречиво, ще рече много; 6. лая (по заповед - за куче);

1. work ( без pl.); a piece/job of work

(труд) labour

(на комисия и пр.) proceedings

единица работа физ. a unit of work

тежка работа hard work, toil

умствена работа mental work, brainwork, head-work

обществена работа public/social work

къщна/домакинска работа household work, chores

каторжна работа hard labour, penal servitude

принудителна работа forced labour

полска работа field work, work in the fields

еднообразна/неблагодарна работа treadmill

съвместна работа collaboration, joint work

ударна работа shock work

бавна работа slow work, a slow job/process

бърза работа an urgent job

нямам бърза работа I'm in no hurry

извънредна работа extra work, overtime (work)

работа на час time-work

на работа at work

без работа idle

когато съм/остана без работа when I have nothing to do

залавям се за работа set to work, get down to work

спирам/преустановявам работа stop work/working, knock off work (for the day)

имаме много работа we're very busy, we're kept hard at work

добре извършена работа a fine/good piece of work/workmanship

зле извършена работа a clumsy/shoddy piece of work, a badly done job

заплетена/завързана работа a catchy bit of work

това се казва работа that's smart work, that's a good job

стая/помещение за работа workroom

колкото да се намирам на работа just to have s.th. to do

ако си нямаш друга работа if you have nothing better to do

свършвам добра работа do a fine day's work

2. (занятие, служба, задължение) job, employment, work; occupation, business; line

редовна/постоянна работа regular/steady work, a regular/full-time job

работа с непълно работно време a part-time job

случайни/дребни работи odd jobs

работа на парче piece-work

гледам/върша си работата do o.'s job

постъпвам на работа go to work (в in, at) при фирма и пр. (for, with), take a job (in, at)

търся работа look for work/a job

намирам/давам работа на provide/find a job for; find work for

без работа съм, нямам работа be out or work/of a job, be unemployed

оставам без работа be left jobless, become unemployed, be out of a job/of work

твоя работа е да it's your job/duty to

това е доходна работа this business pays well, this is a lucrative business/job

започвам самостоятелна работа start o.'s own business, start on o.'s own

no работа on business

говоря по работа speak on business

той винаги говори за работа та си he's always talking shop

този човек си знае работата this man knows his business/knows what he is about

3. (нещо) thing

(въпрос) affair, matter, business

не пипай неговите работи don't touch his things/belongings

работите вървят на добре things are improving, things are getting better

тази работа е отдавна забравена this affair is past and done with

странна/загадъчна работа a strange business

работата не се свършва с това there's more to it than that

4. mind your own business

5. (не се тревожи) don't worry

това е моя работа this is my own affair/business

това не е моя работа this is no concern of mine

не е твоя работа it's none of your business

твоя работа е да it's up to you to

не е наша работа да, не ни е работа да it's not for us to

работата е сигурна/опечена разг. it's in the bag

несигурна работа разг. a bird in the bush

работата излезе неопечена разг. the cake is dough

работата се усложнява things are getting complicated/involved

празна работа,вятър работа nonsense, rubbish, fudge

занимавам се с празна/безполезна работа разг. hold a candle to the sun, mill the wind

не е там работата that's not the point; it's quite a different thing/matter

там е работата, там е цялата работа that's just the point

работата е там, че the point is that

значи такава е работа та so that's how things stand

ще видя каква е работата I'll

* * *

ра̀бота,

ж., -и 1. само ед. work ( без pl.); a piece/job of work; ( труд) labour; (на комисия и пр.) proceedings; ако си нямаш друга \работаа if you have nothing better to do; без \работаа idle; бърза \работаа urgent job; всичката му \работаа е такава that’s his style; he mucks up everything; денонощна \работаа twenty-four- hour service; round-the-clock service; единица \работаа физ. a unit of work; еднообразна/неблагодарна \работаа treadmill; заплетена/завързана \работаа a catchy bit of work; зле извършена \работаа a clumsy/shoddy piece of work; извънредна \работаа overtime (work); извънщатна \работаа freelance work; имаме много \работаа we’re very busy, we’re kept hard at work; каторжна \работаа hard labour, penal servitude; когато съм/остана без \работаа when I have nothing to do; колкото да се намирам на \работаа just to have s.th. to do; къщна/домакинска \работаа chores; на \работаа at work; нямам бърза \работаа I’m in no hurry; обществена \работаа public/volunteer/social work; принудителна \работаа forced labour; \работаа в автономен режим off-line operation; \работаа в извънработно време overtime work; \работаа в неавтономен режим on-line operation; \работаа на час timework; свършвам добра \работаа do a fine day’s work; спирам/преустановявам \работаа knock off work (for the day); стая/помещение за \работаа workroom; това се казва \работаа that’s smart work, that’s a good job;

2. ( занятие, служба, задължение) job, employment, work; occupation, business; line; sl. grind; ( непривлекателна) graft; без \работаа съм, нямам \работаа be out of work/of a job, be unemployed; гледам/върша си \работаата do o.’s job; говоря по \работаа talk shop; започвам самостоятелна \работаа start on o.’s own; карат го да върши всякаква \работаа he is put to every kind of work; навлизам в \работаата get into the swing of the work; оставам без \работаа be left jobless, become unemployed, be out of a job/of work; по \работаа on business; постоянна \работаа a regular/full-time job; \работаа на парче piece-work; това е доходна \работаа this business pays well, this is a lucrative business/job; този човек си знае \работаата this man knows what he is about;

3. ( нещо) thing; ( въпрос) affair, matter, business; гледай си \работаата!

1. mind your own business;

2. (не се тревожи) don’t worry; занимавам се с празна/безполезна \работаа разг. hold a candle to the sun, mill the wind; значи такава е \работаата so that’s how things stand; как е \работаата? how are you getting along? не е наша \работаа да it’s not for us to; не е там \работаата that’s not the point; it’s quite a different thing/matter; не е твоя \работаа it’s none of your business; не ми е \работаа да ти казвам, но far be it from me to tell you but …; несигурна \работаа разг. a bird in the bush; празна \работаа, вятър \работаа nonsense, rubbish, fudge; \работаата е сигурна/опечена разг. it’s in the bag; \работаата е там, че the point is that; \работаата излезе неопечена разг. the cake is dough; \работаата не се свършва с това there’s more to it than that; тази \работаа е отдавна забравена this affair is past and done with; там е \работаата, там е цялата \работаа that’s just the point; това не е моя \работаа this is no concern of mine;

4. ( дело, творба) work; ( статия и пр.) paper;

5. уч. ( писмена) written work, paper, exercise; домашна \работаа home-work, home assignment; класна \работаа test; срочна \работаа a term test;

6. обикн. мн. ( въпроси, отношения, интереси, дела, мероприятия) affairs, matters; works; селскостопански \работаи farming (operations); укрепителни \работаи воен. defensive works; • ама и аз си нямах друга \работаа, та … I was fool enough to …; влизам в \работаа come in useful/handy; голяма \работаа! ( пренебрежение) big deal! голяма \работаа! ( какво от това) so what! what of it? да си нямаш \работаа с него разг. he’s a tough customer; лесна \работаа! this is all plain/smooth sailing! that’ll be all right! don’t worry about that! we’ll fix it up! амер. sl. that’s pie! не е кой/бог знае каква \работаа, не е голяма \работаа it isn’t much of a job, it isn’t so hard; не е малка \работаа it’s quite a job; не му е чиста \работаата he’s playing an underhand game; отварям някому добра/хубава \работаа lead s.o. a (merry) dance; отварям \работаа на някого give s.o. trouble; \работаата е спукана the game is up; \работаата не е чиста there’s s.th. fishy about this; свърших си \работаата разг. I’ve done my stint; спукана му е \работаата he’s done for; такива ми ти \работаи! that’s the time of it! това се казва \работаа! that’s smart work! хубава \работаа! here’s a pretty mess! you’re a fine one! can you beat it! чудна \работаа! that’s funny! ще си имаме \работаа с него we’ll have trouble with him.

* * *

work: house работа - домакинска работа, homework (уч. домашна работа), hard работа - трудна работа, piece-работа - работа на парче, get down to работа - залавям се за работа, He went to работа in a hospital. - Той постъпи на работа в болница., a diploma работа - дипломна работа; business: unsavory работа - мръсна работа, mind your own работа - гледай си работата, It is none of your работа. - Това не е твоя работа., Men usually are speaking on работа. - Мъжете обикновено си говорят по работа.; job: I am looking for a part-time работа. - Търся си почасова работа.; labor (физическа); matter; operation; performance: We appreciate your работа. - Ние високо оценяваме работата Ви.; place; question; stuff{stXf}; task; thing (нещо): a strange работа - странна работа; undertaking (начинание)

* * *

ságen sw.V. hb tr.V. казвам, говоря, разправям; etw. (Akk) laut/ leise sagen казвам нещо високо/тихо; kein Wort sagen не казвам нито дума; was sagst du dazu? какво ще кажеш за това? man sagt казват, говорят, разправят, говори се; Sag mal! Sagen Sie mal! Кажи ми! Кажете ми! umg wie man so schön sagt както се казва; umg wem sagst du es! на кого го казваш!; das kannst du laut sagen! така си е, спокойно можеш да си го кажеш!; man kann sagen, was man will хората може да си говорят, каквото си щат; das will viel sagen това значи (говори) много; nichts zu sagen haben нямам думата, нямам право да заповядвам; das hat nichts zu sagen това не означава нищо; umg es ist noch nicht gesagt, dass... не е казано (речено), че...; offen gesagt откровено казано; unter uns gesagt между нас казано; wie gesagt както вече е казано.

* * *

tr казвам; was du nicht sagst? какво говориш?; sage und schreibe 100 Mark словом и цифром 100 марки.

{it}
I. 1. за предмети, животни и малки деца той, тя, то
2. това, лицето, за което става дума
who is IT? кой e? IT is me аз съм
3. като подлог на безл. гл., не се превежда
IT is cold студено е
IT is time/winter време/зима е
4. като заместител на сложен подлог, допълнение, обик. не се превежда
IT is said that казва се/казват, че
he will have IT that твърди, че
I owe IT to you that на теб дължа това, че
5. за подчертаване на някоя част от изречението, не се превежда
IT was there that they met там (именно) се срещнаха
6. в качество на допълнение при глаголи, които обик. са непрех.
to cab IT отивам с такси
II. 1. разг. идеал, връх на съвършенство, точно това, което е нужно
he thinks he is IT много си въобразява
2. разг. личен чар
sl. сексапил
3. този, който жуми/гони и пр. (при детски игри)

* * *

{it} pron pers 1. за предмети, животни и малки деца той, тя, то; 2(2) {it} n 1. разг. идеал, връх на съвършенство; точно това, което

* * *

той; то; това;

* * *

* * *

it I. pron pers 1. той, тя, то (за предмети и животни); 2. това; лицето, за което става дума; who is \it? кой е? \it is him той е; 3. като подлог на безлични глаголи (не се превежда); \it is going to snow ще вали сняг; \it is hot горещо е; \it is early рано е; \it is summer лято е; \it is six o'clock 6 часа е; \it is cosyhere уютно е тук; how goes \it? как върви (работата)? \it is ( just) not on разг. нищо няма да излезе, за нищо не става; няма да го бъде; 4. като заместник на сложен подлог или допълнение (обикн. не се превежда): \it is said that, \it is known that казва се (говори се), че, знае се, че; I like \it here харесва ми тук; I owe \it to you that I speak English well на тебе дължа, че говоря английски добре; I want to make \it nice for him here искам да му бъде приятно тук; 5. за подчертаване на някоя част от изречението; \it was Mary that said that (именно) Мери го каза; 6. в качество на допълнение при глаголи, които обикновено са непреходни, образува разговорен идиом, а също и от съществително и глагол; to foot \it вървя пеш; танцувам; now you've done \it! сега я нареди! hook \it махай се! II. n 1. разг. идеал, връх на съвършенство; to be \it връх на съвършенство съм; she really thinks she is \it тя наистина си въобразява много; тя има високо мнение за себе си, главозамайва се; 2. разг. сексапил; to have plenty of \it много съм сексапилна; you are \it! ти гониш! твой ред е! (при детски игри).

1) союз - а) ні, (экспрессивнее) ані. [Кругом ні билини! (Шевч.). На небі нема ні зорі (Л. Укр.). На синьому небі ані хмариночки (Н.-Лев.)]. У него ни копейки денег - у його ні шеляга (грошей), (шутл.) у його ані копія. Ни даже - ні (ані) навіть. [А що він за це одержував? - Ні навіть належної пошани (Кінець Неволі)]. Ни души - ні духа (живого), ні (живої) душі, ні людини. [Добіга до полонини віла… леле боже! там нема ні духа, тільки чорна вся трава од крови (Л. Укр.). Ні душі ні в вікнах, ні круг хати не видно (М. Рильськ.). Нігде ні живої душі (Н.-Лев.). Ні людини кругом (Остр. Скарбів)]. На улице ни души - на вулиці (а)ні душі ((а)ні духа живого, нікогісінько, (фам.) ані лялечки). Ни духу (нет) - нічогісінько (нема). Ни капли - см. Капля 2. Ни крошки - см. I. Крошка 1. Ни малейшей надежды и т. п. - (ані) найменшої надії и т. п.; срв. Малейший. Ни с места - см. Место 1. Ни слова - а) ні (ані) слова, (как в рот воды набрал) (а)ні пари з уст. [Ні слова не мовить, мовчить (Л. Укр.). Вона-ж ні пари з уст - і глянула зненацька (М. Рильськ.)]. Не произнёс ни слова - ні (і) слова не промовив (не вимовив), і пари з уст не пустив. [Ніхто й слова не промовить (Шевч.)]; б) (молчать!) ні слова!; см. ещё Нигугу. Не говоря ни слова - не мовлячи й слова. Ни боже мой! - далебі, ні! бігме, ні!, (и думать нечего) і гадки (думки) (такої) не май, і думати не гадай, і думку покинь. Ни гугу - см. Нигугу. Ни в жизнь, (народн.) ни в жисть - см. Ничто (Ни за что). Ни в зуб не знать - нічогісінько (ні бе, ні ме) не знати. Ни один не - жадний (усеч. форма им. п. ед. ч. м. р. жаден) не, (значительно реже) жодний (усеч. форма им. п. ед. ч. м. р. жоден) не и (очень редко) ні жа[о]дний (ні жа[о]ден) не, ні один не; (никто) ніхто не; срв. (ниже) Ни единый и см. Один. [Ласкаве телятко дві матки ссе, а лихе жадної (Номис). З горла мого не виходить і жадного звука (Дніпр. Ч.). Облесник жаден не знав тебе (Грінч.). (Вітер) жодного села, хатинки не минає (П. Тичина). Без брехні ні жоден чоловік не сватався (Квітка). Ніколи ні жодної душі не обідив (ЗОЮР I). Ні одна ще зоря не була така гарна (Л. Укр.). Ні один співець її не вславив і ні один мистець не змалював (Л. Укр.)]. Ни один этого не говорит - ніхто (жадний, жаден) цього не каже. У него много книг, но он не прочёл ни одной - в його (він має) багато книжок, але (та) він не прочитав жадної (ні одної, і одної). Ни единый - жадний, жаднісінький, ні однісінький, (шутл. или торж., напыщ.) ніже єдиний. [Всіх перерізали, не втік ніже єдиний католик (Шевч.)]. Ни на кого, ни на ком, ни с кем и т. п. - см. Никто. Ни на что, ни на чём, ни с чем и т. п. - см. Ничто. Ни за что (на свете) - см. Ничто. Ни к чему, нрч. - см. Никчему. Ни - ни (при перечислении) - ні - ні, ні - ані, ані - ні, ані - ані, ні (ані) - (а) ніже. [Ні батька, ні неньки: одна, як та пташка в далекім краю (Шевч.). Ні руху, ні людей (М. Рильськ.). Ні бога, ні чорта (П. Тичина). Як не було ще нічого: буття й небуття, ні етеру, ні неба (Л. Укр.). Ні на землі, ні в пеклі, ні в раю він (Данте) не забув своєї Беатріче (Л. Укр.). Він не забув його (сонце) ні в темряві понурій, ані при хатньому багатті (Л. Укр.). Ані битись, ні втекти (Рудан.). Ані зустрічи, ні проводу, без мети і навмання (М. Рильськ.). Не дошкуляють тут нас ані Австер, ні те честолюбство, ані пропасниці люті, ні смерти осінній ужинок (М. Зеров). Ані встати, ані сісти (Сл. Гр.). Я ні трохи не хочу заперечити ані високої літературної вартости (цих) творів, ані ваги їх в історії нашого літературного руху, ані їх великих заслуг (Грінч.). Не минайте ані титла, ніже тії коми (Шевч.)]. Ни этот, ни никакой - ні цей і ніякий. Ни он, ни никто - ні він і ніхто. Ни тебе, ни никому - ні тобі і нікому; ні тобі, ні кому. Ни да, ни нет - см. Нет 2. Ни так, ни сяк - ні так, ні сяк; ні сяк, ні так. Ни так, ни сяк, ни этак - ні сяк, ні так, ні о(н)так; ні сяк, ні такечки (ні онтакечки). Ни тот, ни другой - ні той, ні той. Ни туда, ни оттуда - ні туди, ні звідти. Ни туда, ни сюда - ні туди, ні сюди. Ни дать, ни взять какой кто - достоту (достеменно, достеменнісінько, існісінько, точнісінько) який хто, і спереду й збоку який хто, чистісінький, достеменнісінький, існісінький, точнісінький, (вылитый) викапаний хто. [У жупані - кругом пані і спереду й збоку (Шевч.)]. Ни кожи, ни рожи - см. Кожа 1. Ни из короба, ни в короб - см. Короб 1. Ни рыба, ни мясо - см. Мясо. Ни к селу, ни к городу - ні до ладу, ні до прикладу; ні сіло, ні впало, (грубо) ні к лісу, ні к бісу; ні для нашої внучки, ні для бабиної сучки; (некстати) не до речи, недоречно; як Пилип з конопель, як собаці п'ята нога. Ни то, ни сё - ні те, ні се; ні сякої, ні такої; (шутл.) ні теє, ні онеє. [Ви така ось, - ні те, ні се (Влизько)]. Ни с того, ни с сего - ні з того, ні з сього; ні сіло, ні впало; з доброго дива. [Він раптом ні з того, ні з сього здригався (М. Хвильов.). А він - ні сіло, ні впало - причепився до мене (Грінч.). Одного разу сей дурень їй каже так - ні сіло, ні впало: «чи ви-б мене не одружили?» (Грінч.)]. Ни за что, ни про что - ні за що, ні про що; дарма, дурно; б) (перед сказ. в уступит. предлож.) (изредка) не, (обычно конструкции с) хоч. Где ни - хоч де, хоч- би де, хоч де-б, (изредка) де не. [І де вже я не ходив, де вже не молився, але, видно, жаден бог не змилосердився (Рудан.)]. Где бы ни - хоч би де, хоч де-б, (изредка) де-б не. Где бы вы ни были, я вас найду - хоч-би де ви були, я вас знайду. Где бы то ни было, где ни есть - аби-де, будь-де, (диал. будлі-де), де припаде, де трапиться. Как ни, как бы ни, как ни попало - см. Как 4. Как он ни умён, как он ни был умён - хоч який він розумний, хоч який він був розумний. Как вы ни остерегайтесь - хоч-би як ви стереглися (береглися). Уж как ни, как бы ни (было), а… - см. Как 2. Как бы то ни было - хоч-би (там) як, хоч-би (так) що, будь-як-будь, будь-що-будь. [Будь-що-будь, церква місце публічне (Франко)]. Какой ни - хоч який, хоч-би який, хоча-б який, (изредка) який не. Какой бы ни, какой бы то ни было - см. Какой 2. Без какого и т. п. бы то ни было - без будь-якого, без ніякого и т. п. [Наша боротьба проти націоналізму мусить бути безумовна і без ніяких застережень (М. Скрипн.)]. Какой ни есть - аби-який, будь-який, (диал. будлі-який), який припаде, який трапиться, (раскакой) переякий. Когда ни - хоч коли, хоч-би коли, хоч коли-б, (изредка) коли не. [Хоч коли приїду, до тебе, тебе вдома нема (Київ). Коли не приїдеш до тебе, то пуття не бачиш (Мова)]. Когда бы ни - см. Когда 3. Когда бы то ни было - аби-коли, будь-коли, (диал. будлі-коли), коли припаде, коли трапиться. Который бы ни было - см. Который-нибудь. Кто ни - хоч хто, хоч-би хто, хоч хто-б, (изредка) хто-б не. С кем ни говорил, к кому ни обращался, все отвечали мне одно и то же - з ким (тільки) я не говорив (не розмовляв), до кого не звертався (не вдавався), всі відповідали мені те саме. Кто бы ни, кто бы то ни было - см. Кто 3. Куда ни - хоч куди, хоч де, хоч-би куди, хоч-би де, хоч куди-б и т. п., (изредка) куди не, де не; (каким путём) хоч кудою, хоч куди; хоч-би кудою, хоч-би куди, (изредка) кудою не, куди не. [Хоч куди-б пішов я, всі думки - про тебе (Крим.). Де не піду я, всюди твій розумний любий погляд сяє (Л. Укр.)]. Куда ни пойду, где ни бываю, я встречаю этого человека - хоч-би куди пішов, хоч-би де був, я зустрічаю цю людину. Куда бы ни, куда бы то ни было, куда ни есть, куда ни кинься, куда ни шло - см. Куда 3. Сколько ни - хоч скільки, хоч-би скільки, хоч скільки-б, (изредка) скільки не. [Скільки літ не пройде, - під осінніми зорями умиратиме в щасті пливець (М. Рильськ.)]. Сколько бы ни - хоч-би скільки, хоч скільки-б, (изредка) скільки-б не. [Скільки-б терну на тії вінки не стяли, ще зостанеться ціла діброва (Л. Укр.)]. Сколько бы то ни было, сколько ни есть - аби-скільки, будь-скільки, скільки є, скільки припаде, скільки трапиться. Что ни - хоч що, хоч-би що, хоч що-б, (изредка) що не. Что ни сделает, всё неудачно - хоч що зробить (хоч-би що зробив), усе невдало. Кто что ни говори - хоч-би хто що казав. Что он ни говорил, его не послушали - хоч що (вже) він казав (говорив) или чого (вже) він не казав (не говорив), його не послухали. Что бы ни - хоч-би що, хоч що-б, (изредка) що-б не. [Справжніх чуд не буває, хоч-би що там ви говорили (Велз)]. Что бы то ни было - аби-що, будь-що, (диал. будлі-що), хоч що, хоч-би що, що припаде, що трапиться. Во что бы то ни стало - хоч-би (там) що, хоч-би що там було, хоч що-будь, будь-що-будь. [Польський уряд ухвалив хоч що- будь повернутися «лицем до моря» (Пр. Правда)]. Что ни на есть лучший - як-найкращий, що-найкращий, як-найліпший, що-найліпший;

2) нрч. - ні, (зап., нелитер.) нє; срв. Нет 2. Ни-ни - ні-ні, аніні, аніже. [Тільки щоб свої знали: щоб начальство ні-ні (Ледянко). Не руш! аніні! (Липовеч.). «Із-за Німану ви отримали щось?» - «Нічого, аніні!» (М. Рильськ.). Сиди тихо! аніже! (Липовеч.)].

* * *

1) част. ні, усилит., ані; ніже́

2) (част. усилит.: после мест., нареч. перед глаг.) не; переводится также конструкциями с хоч

3) союз ні

án|gewöhnen sw.V. hb tr.V. привиквам, приучвам (някого на нещо); sich (Dat) etw. (Akk) angewöhnen привиквам на нещо; ich habe mir das Trinken angewöhnt свикнах да пия; er hat sich angewöhnt, laut zu sprechen свикна да говори високо.

1. m 1) човек; 2) мъж; 3) разг. мъж, съпруг; 2. Ўhombre! interj човече! (за изразяване на удивление); hombre de acción действен човек; човек на действието; hombre de bien честен, порядъчен човек; buen hombre добряк, добродушен човек; hombre de bigotes прен., разг. човек с характер; hombre de buenas letras начетен, учен, писател; hombre de cabeza умен, талантлив; hombre de ciencia учен; hombre de copete прен. уважаван, авторитетен човек; hombre de corazón смел, благороден, великодушен човек; hombre de días стар, в напреднала възраст; hombre de dinero (de fondos) богат; hombre de distinción изтъкнат, от знатен род или с високо положение; hombre de dos caras прен. двуличен; hombre de edad възрастен, стар (между 60 и 70 г.); hombre de fondo много способен, начетен, талантлив; hombre de hecho (de palabra) който държи на думата си; hombre de la vida airada разпуснат, разхайтен, който се мисли за голям красавец и смелчага; hombre del saco човекът с чувала (герой от приказка, с който се плашат децата); hombre de lunas (lunàtico) лунатик; hombre de mundo светски човек; hombre de nada беден, с тъмен произход; hombre de negocios делови човек; търговец; hombre de paja подставено лице, чучело; hombre de pelo en pecho прен., разг. смел, решителен; hombre de pro (de provecho) полезен човек; мъдрец, общественик; hombre de buena capa човек, който умее да се представя добре; hombre de Estado държавен деец; hombre de puños прен., разг. смел, безстрашен, с внушителна фигура; hombre de todas sillas прен. многостранно развит, който е вещ в много изкуства, области; hombre de veras сериозен човек, реалист; hombre de verdad който говори винаги истината и си е спечелил такова име; hombre hecho а) зрял мъж; б) получил образование в определена област; hombre hecho y derecho здрав, прав мъж; стабилен, разумен; hombre interior вътрешният, духовният аз на човека; hombre liso честен, искрен, простодушен; hombre menudo дребосък; hombre para poco малодушен, страхлив; hombre público обществен деец; hombre rana водолаз; Ўbuen hombre! добри човече! (обръщение към непознат); gran hombre велик, изтъкнат; pobre hombre нещастник, неумел, нерешителен, прен. горкият човек; hombre pobre беден човек, бедняк; buen hombre, pero mal sastre умен, но неумел, несръчен; como un hombre като мъж (уверено, отговорно); hacer a uno hombre прен., разг. правя някого човек; hacerse todo un hombre прен., разг. ставам зрял, истински мъж; no tener uno hombre прен. нямам си човек ( хора), няма кой да ме защитава; ser uno hombre al agua прен., разг. непоправим съм (като поведение); неизлечимо болен; ser uno mucho hombre голяма работа съм, голям мъж; ser uno otro hombre прен. станал съм друг човек, много съм се променил; hombre pobre, todo es trazas proverb беден човек, жив дявол; como un solo hombre adv като един, всички заедно.